21.07.13 г.

Токсоплазмоза и бременност

Toxoplasma gondii е широко разпространен едноклетъчен паразит. Негов основен преносител до хората е домашната котка. От това заболяване боледуват много бозайници и птици, така че заразяването може да настъпи и при консумиране на недобре термично обработени меса и месни продукти.

Най-често болестта протича асимптомно или с леко изразено увеличение на лимфните възли. При изследване на лица над 18 години обикновено се открива в 50-65% от случаите латентна токсоплазмоза, това е състояние при което в кръвта на пациента се откриват специфични IgG антитоксоплазмени антитела, които предпазват организма на човека от нови инфекции. Този вид придобит имунитет преди настъпването на бременността предпазва плода от трансплацентарно заразяване. Ако бременната жена няма такъв имунитет и заболяването настъпи по време на бременността, плода е застрашен от различни сериозни увреждания. От изключителна важност за предпазване на плода е да се установи имунния статус на жената преди и по време на бременността по отношение на токсоплазмозата. В тези случаи се прави изследване за наличие на IgG и IgM антитела (първите дават информация за латентна, а вторите за остра токсоплазмоза).
При наличие на латентна токсоплазмоза не са необходими по-нататъшни изследвания или лечение (плодът е не е застрашен). В случаите, че бременната не е прекарала токсоплазмоза и е отрицателна за IgG и IgM антитела, тя трябва да спазва определени хигиенни правила. Избягване на пряк контакт с котки, прецизно измиване на плодове и зеленчуци, особено на онези, които се намират в пряк контакт с почвата или са в близост до нея, месата и месните продукти да се консумират само след добра термична обработка, добро измиване на ръцете след обработване на почва и сурово месо. Освен това е препоръчително тези бременни да се изследват на всеки 8-12 седмици за евентуална остра токсоплазмоза.

Острата токсоплазмоза при бременните може да протече асимптомно или с леко увеличени лимфни възли, но плода да бъде увреден. Тежките поражения на плода настъпват при инфектиране в ранните срокове на бременността, а при заразяването му на по-късен етап заболяването протича по-леко или асимптомно. Откриването на специфични серумни IgG и IgM антитела по време на бременност е индикатор за остра придобита токсоплазмоза. Това състояние подлежи на специфично лечение, ежемесечно се правят серологични изследвания и се следи състоянието на плода.
В някои от случаите с положителни резултати за IgM антитела се касае за т.н. персистиращи антитела. Това състояние се уточнява с изследвания от по-висок клас Aviditi- тест.
Установяването на имунният статус по отношение на токсоплазмозата на жени с предстояща бременност, бременни които не са изследвани за токсоплазмоза, жени с репродуктивни проблеми включени в програми in vitro се извършва в Медико-диагностичните лаборатории в страната, а интерпретацията на резултатите се прави от паразитолог.

8.07.13 г.

Живот на планетата Земя


Очертавайки измеренията на нашата плането, то с пълна сила може да я назовен "Планета на живота". Анализът на елементите, продукт на радиоактивен разпад, позволява да измерим възрастта на Земята или вече знаем, че историята на планетата като космическо тяло е започнала преди 4,5 милиарда години. Благодарение на слънцето, Земята бързо образува своята атмосфера (която първоначално е била доста различна, от това, което познаваме в момента) и създава предпоставки за поява на една от най-забележителните метаморфози на материята - възникването на живота. В началото атмосферата се е характеризирала с отсъствието на кислород, но с богадство на водород H2, азот N2, въглероден двуоксид CO2, вода H2O и въглеокисCO, както и с наличието на метан CH4 и амоняк NH3. Датирането на живи организми започва от преди 3,1 милиарда години, което свидетелства, че сравнително бързо планетата е станала годна за живот (около 3/4 от своето съществуване). И веднъж възникнал животът, като успешно съчетание на физични и химични фактори, той остава вечен спътник на земята...


Днес обобщаваме всички живи организми на планетата в "биосфера", която заема сериозна част от цялата маса на Земята. Многообразие! Това е основна, отличителна характеристика на живата материя, покриваща планетата и ни дава солиден аргумент да я назовем "планета на живота". Многообразие, изградено на основата на удивително единство. Само растителният свят наброява над 1/2 милиона видове, а животинският - над 1 1/2 милиона вида. Най-ранният живот на примитивните микроорганизми и едноклетъчни е бил несъмнено много тежък и само максималното развитие на способността за размножение и приспособяване е позволило на тези същества да просъществуват върху почти лишената от кислород повърхност.

Първичната същност на живите организми е, че те са хетеротрофни, т.е. използват за храна готова органична материя. Развитието на растителния свят и огромните мащаби на фотосинтезата предоставят обилие от такава готова органична материя. Резултатите не закъсняват: първичните хетеротрофи дават началото на животинския свят, който населява както водата, така и сушата, а малко след това и въздуха.

24.06.13 г.

Кърлежи и Лаймска болест

Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване. Причинява се от микроорганизъм Borrelia burgdorferi и се разпространява чрез ухапване от кърлеж. Заболяването има сезонен характер – зачестява през лятото и есента, когато е периодът на активност на кърлежите.

Лаймската болест протича в няколко фази като причинява увреждане на кожата, ставите, сърцето и нервната система. С други думи тоша е сериозно заболчшане и не биша да се подховда с пренебревение към шъзникнали симптоми или съмнения. Характерен за болестта е кожният обрив на мястото на ухапването като разширяващ се червен кръг.
Интервалът от заразяването на човек при кръвосмучене до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. При Лаймската болест той е най-малко 3 и най-много 30 дни (средно 10 дни).


1. Първи стадий. Зачервяване в областта на ухапването за около 2-3 седмици след инфектиране. По-късно се появява концентрична зона, която се разширява центробежно, като центърът започва да избледнява или посинява и обривът добива вид на пръстен. Този феномен отшумява, но след няколко седмици или месеци може да се появи на друго място по тялото.Успоредно с това е възможна висока температура, болки в мускулите и ставите, отпадналост, подуване на близките лимфни възли, главоболие и стомашно-чревни оплаквания.
2. Втори стадий. Започва няколко седмици или месеци след изчезване на първоначалните симптоми и протича с неврологична симптоматика, най-често възпаление на лицевият нерв, но също така и менингит (възпаление на мозъчните обвивки), енцефалит(възпаление на мозъка), парези и парализи на крайници, както и сетивни нарушения (намален усет за допир и болка на кожата). Понякога се наблюдават сърдечни увреждания, проводни и ритъмни нарушения.
3. Трети стадий. Месеци и години по-късно (до 1-2 год) настъпват увреждания на ставите, нервната система и кожата водещи до нарушения в походката, намаление на зрението и слуха, неконтролирано изхождане по малка и голяма нужда, главоболие, психични смущения и поява по кожата на зачервявания, леко надигнати над околната кожа които постепенно атрофират.
Лаймската болест, когато не е лекувана, протича в три стадия. Във всеки от тях инфекцията поразява различни органи и съответно се изявява различна симптоматика:

Кърлежи, лаймска болестСерологични лабораторни тестове, най-широко достъпни и използвани са ELISA и имуноблот. При съмнение за Лаймска болест първо се извършва чувствителен тест Елайза и, ако той е положителен или двусмислен е възможно диагнозата да се потвърди с по-специфичния имуноблот, който обаче е значително по-скъп и не се прилага рутинно. 

27.04.13 г.

Човекът над всичко



Основна причина за развитието на науките, технологиите и целия свят е не друг, а човекът. Със непрекъснатите си стремежи и жажда за нови и нови знания, в 21 век може да се каже, че той е достигнал до сериозни постижения в развитието на самия себе си и света около него.
Молекулярната биология и генетиката несъмнено са едни от сферите, в които човек напредва стремглаво последните няколко десетилетия. Той самият е част от тях и обект на изследване вътре в тях. Но материята е необятна и колкото повече се научава, толкова повече въпроси и възможности изникват.

Преди всичко все по-голям изследователски интерес ще има към самия човек и процесите на взаимодействие в самия него, на молекулярно ниво. Взаимодействия, които осигуряват непрекъснатата обмяна на веществата, дишане, хранене и т.н. Тези функции са така дълбоко вкоренени в живота на човека, че сме склонни да ги считаме за напълно познати, а всъщност плашещо е, колко малко познаваме техните механизми. Да вземем например дишането – поглъщането на кислород и отделянето на въглероден диоксид – процес, присъщ на всяка жива клетка в човешкия организъм. Той протича така автоматично, че едва ли си даваме сметка, че нашите клетки могат да живеят само няколко минути без кислород. Доставянето на кислород до всички клетки и тъкани е функция на хемоглобина в еритроцитите. Молекулярната биология доказа, че не всичко зависи от хемоглобина, обаче. Пространствената структура на хемоглобина беше разшифрована през 1953 г. от Перуц, но все още не се е знаело, как хемоглобина свързва кислорода в белия дроб и да го отдава, когато стигне до клетките и тъканите. Загадката била решена няколко години по-късно, когато се е установило, че една малка молекула (дифосфоглицерат) се вмъква в активния център на хемоглобина и определя неговата конформация, а оттам и промените в сродството с кислорода. Откритие на молекулярната биология, което позволява човек да се намесва рационално в регулиране на дихателната роля на кръвта, при състояния като приспособяване към височини, недостиг на кислород в тъканите като сърдечни заболявания и т.н.

Това е един елементарен пример, който сочи, че науката има още много неща да разкрива тепърва пред нас. Говорим за прости взаимодействия с кислород или вода, а човек е резултат от далеч по-сложни процеси във вътрешната си среда. Например молекулите на белтъците,  мазнините, въглехидратите, съставящи нашата храна ни сблъскват с много неизвестни до ден днешен. Вредни ли са захарите? Растителни или животински мазнини? Тези и много други въпроси са обект на оживени дебати и спорове, а теории много. Развитието на биохимията ще отговори научно на поставените въпроси и не след дълго ще знаем наистина кое е полезно за нас и кое не.

За личностно успокоение и проверка на основни показатели за Вашето здраве, попитайте в лаборатория Рамус. Изследвайте и следете профилактично нивата на хемоглобин, кръвна захар, еритроцити. След консултация с лекар може да проведете и тестът за хранителна свръхчувствителност (хранителна непоносимост), който е важен показател за спазващите диети и хранителни режими, поради различни заболявания.

19.04.13 г.

Физиология на дихателната система



С изключение на някои паразитиращи видове, всички животни са аеробни организми, т.е. използват кислорода като краен окислител в обмяната на веществата. Аеробното дишане е съвкупност от процеси, които осигуряват преноса на кислород от външната среда (вода, въздух) до вътрешната органична среда (хидролимфа, хемолимфа, кръв), с помощта на дихателните органи (бял дроб, хриле, трахеи,черва и други). При реализацията на този процес организма освобождава въглероден диоксид, т.е. реализира се външно дишане. А когато дишането разглеждаме като средство за осъществяване на клетъчния метаболизъм казваме, че се реализира тъканно дишане

Дишането зависи от функционирането на други физиологични системи и процеси. То се регулира по нервен и хуморален път.

При гръбначните животни и при човека, дишането се осъществява благодарение на изменението на обема на гръдната кухина при съкращаване на междуребрените мускули и диафрагмата, което се съпътства с изменение на интраплевралното налягане и с пасивно изменение на обема и конфигурацията на белите дробове. За да се даде оценка на честотата, дълбочината и характера на дишането се използва т.нар „Пневмография”, а когато искаме да определим дихателния обем на белите дробове прилагаме „спирометрия” и „спирография”.

Обемът на постъпващия въздух зависи от много фактори: функционално състояние на организма, физическа натовареност и т.н. При спокойно дишане възрастния организъм вдишва и издишва около 500ml въздух („дихателен въздух”). Всяко следващо поето количество се нарича „допълнителен въздух”. Неговият обем е около 1500 – 2000ml. Максималното количество въздух, издишан допълнително, след нормално издишване е „резервен въздух” (с обем около 1500 – 2000ml). Жизнена вместимост на белите дробове наричаме сбора от обемите на дихателния, допълнителния и резервния въздух. Тя варира в широки граници, според пола, възрастта, масата, ръста, гръдна обиколко и други индивидуални показатели.

10.04.13 г.

Определяне на артерийно кръвно налягане



В зависимост от фазите на човешката дейност артерийното кръвно налягане се колебае – при систола се повишава, при диастола се понижава. В съответствие с тези колебания се измерват две стойностти – максимално (систолично налягане) и минимално (диастолично). Разликата между тях характеризира амплитудата на артерийното кръвно налягане (пулсово налягане).

В наши дни кръвното налягане се измерва основно по два начина – палпаторен и аускултаторен. И в двата случая изследваното лице трябва да се намира в покой, в седящо положение, защото и малки мускулни и/или емоционални напрежения могат да окажат влияние на резултатите.

Нормалното кръвно налягане в раменната артерия (в mmHg) би трябвало да бъде:
- За мъже: систолично 110-130, диастолично 70-90;
- за жени: систолично 90-110, диастолично50-90;

Съвременни уреди за измерване на кръвното налягане - у дома, или при доктора:

измерване кръвно наляганеопределяна кръвно наляганеапарат за кръвно налягане





5.04.13 г.

Определяне на резус-фактор



В еритроцитите на 85% от хората освен А- и В-аглутиногени се съдържа и аглутиноген, наречен резус-фактор (Rh). Еритроцитите на кръвта на останалите 15% от хората не съдържат този фактор. Тяхната кръв се определя като резус-отрицателна, а на другите като резус-положителна. Нормално в кръвта не се съдържат едноименни на резус-фактора аглутиногени, но те се изработват, когато на резус-отрицателно лице се прелее резус-положителна кръв. Повторно действие като гореспоменатото може да доведе до хемотрансфузионен шок с тежки последствия. 

Резус-факторът е изключително важен показател за живота и развитието на организма. Неправилното съчетаване на отрицателен с положителен резус-фактор може да доведе до смърт!